Малко хора от настоящите жители на нашия край знаят, че в началото на 20 век Малкият Париж е жаргонното наименование на гара Белово. Градът получава това прозвище като резултат от динамичното си социално-икономическо развитие.
Популярността му започва със старта на договора за построяване и експлоатация на железопътни линии в европейската част на Османската империя и барон М. фон Хирш. Ключовата роля на Гара Бельово (дн. в гр. Белово), като начална и крайна транспортна точка за връзка с Цариград, респективно Одрин, Солун и Скопие, дава силен тласък на икономическия подем на района. За по-малко от половин век след обособяването си, Белово вече е част от модерните, индустриализирани и прогресивни зони на третото българско царство и привлича значителни инвестиции.
След дълъг и задълбочен анализ от страна на англо-белгийски и други чуждестранни дружества, Белово е избрано за място, на което да се построи първата българска книжна фабрика "Книга", която снабдява младата българска държава с родно производство на хартия и картон, печатарски и издателски стоки. Фабриката се разраства и модернизира и през 1926 г. вече е собственост на известен виенски търговец и индустриалец с моравски произход Самуел Патек. Чрез акционерното дружество "Сам Патак", той придобива производството в Белово, което е разположено в пет сгради и 10 000 кв.м двор. Така се оформя изключително модерно предприятие за времето си. Преди Втората световна война, то е рекламирано в европейския печат със снимки и статии, а продукцията му печели награди на изложения в Париж, Лиеж, Милано и Лондон. През 1942-1943 г. в Белово се мести и софийската печатница.
Паралелно с развитието на хартиената индустрия има цялостен икономически скок на региона. Oще в началото на 20 век, възползвайки се от благоразположението на княз Фердинанд е създаден първия държавен горски разсадник в България с площ от 120 декара, а чешкият лесовъд Юлий Милде, създава първата в страната оранжерия за цветя. През 1931 г. в Белово е открито и земеделско училище.
В града работят не само хората от близките села, но и италианци, австрийци, немци, французи, словенци, хървати и често се срещат светски особи от Софийския елит, като първата българска дама Султана РачоПетрова, самия монарх Фердинанд представители на богатата фамилия Розенберг, Александър Едуард Клайн юрисконсулт в много фирми от Царство България, както и член на управителните им съвети, в т.ч и фирмите “Сам Патак“, и много други техни гости и близки.
Разказвам тези малко известни факти, защото всички знаем и помним социалния комфорт в града и общината в периода на КМХ Димитър Благоев и строителството на каскадата Белмекен-Сестримо-Чаира, но и всички е добре да знаем, че нашия регион има потенциал за развитие и е бил добро място за живеене във всички исторически епохи.
Благосъстоянието на местния бизнес и живота на хората са в пряка зависимост от развитието на важни национални отрасли и производства – транспорт, енергетика, промишленост.
Ключът за динамичното развитие на региона е в партньорство на местната власт с държавните институции, с инвеститори от страната и чужбина, с браншови организации и местната инициативна общност. Това няма как да стане, когато общината е „капсулирана“ и недостъпна, каквато е през последните 20 години. Този факт е очевиден, той се отразява и в облика на кварталите, и в дохода на местните хора и в социалния живот. Липсата на диалог и инвестиции е една от основните причини за обезлюдяването и разрухата, която наблюдаваме.
Винаги съм се учил от опита на моите предци. Вярвам, че историята за Малкия Париж е поучителна за всички нас. Тя е силно доказателство, че хората с опит, знание, прогресивен дух и добри контакти в страната и чужбина, носят напредък на региона. Ще работя за това и аз!
Заедно за общите ни цели! Нека бъдем мъдри и смели в избора за нашето бъдеще!
Изберете бюлетина N68, защото аз и моите колеги кандидати за общински съветници от Алтернативата на гражданите - Белово вярваме в тези ценности! Подкрепете ме с преференциален номер 103.