Земният път на един от най-великите български пълководци приключва през студения февруари на 1942 година, когато той е почти на 82 години. По заповед на цар Борис III, генерал Рачо Петров е погребан с военни почести – духова музика и караул. Изпълнена е последната му воля – да бъде погребан в красивия парк на неговата вила, който е създал с много обич.
Кой е Генерал Рачо Петров? В българската бойна история, той записва завинаги името си, като безпределен патриот и верен на българската корона. Генералът заема редица постове в българската армия, а след уволнението си през 1896 г. се занимава с политическа дейност. Два пъти е министър-председател на България (21-во правителство от 25 януари 1901 г. до 4 март 1901 г и 26-ото правителство от 19 май 1903 г. до 4 ноември 1906 г.) По време на своята кариера той е смятан за особено близък с княз Фердинанд. Генералът е безкомпромисен, когато става дума за българския национален интерес. Независимо, че е завършил Николаевската военна академия в Петербург, не приема опитите на руския дворец за отстраняването на Батенберг и дестабилизиране на властта в новата монархия. Рачо Петров, достига до генералско звание, но остава завинаги в историята като един от славните герои от Сръбско-българската война и най-младият началник-щаб на войската, под чието ръководство - българските дружини помитат сръбските дивизии, защитавайки Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Генерал Рачо Петров е известен и като един от най-богатите и най-имотни управленци и политици от пред-военния период на България. С наградата си от 60 000 гроша, победителят на бойното поле при Сливница, купува земя на стар турски чифлик. Иска да впечатли имотния си тъст и създава имение, където заживява с първата си съпруга - блестящата придворна дама тулченката Султана Рачопетрова. По-късно имотът е разширен, облагороден, а паркът му е една от най-модерните градини за времето си. Довереният офицер на Стамболов, на Цар Фердинанд и Цар Борис, остава до края на дните си в тази луксозна вила с новата си любима Елиза, на която дарява двете вили в имението - едната е 118 кв. м., а дворът към нея - 2 дка. Другата е два пъти по-голяма - 205 кв. м. застроена площ, 3 дка двор, 11 земеделски имота в местността - около 30 дка.
Къде се намира луксозната вила? Известният на всички в района - „Военен санаториум“ е любимата вила на Генерала, със забележителния стар парк, величествени борове, раждащи огромни 30 см шишарки. От закупуването на турския чифлик в източния край на Белово, до последните си дни генералът се грижи и инвестира в модернизирането на имението си, защото се счита, че то е най-скъпата му собственост. След като се оттегля от политиката, и след развода си със Султана, ген. Рачо Петров заживява в чифлика до Белово с втората си съпруга Елиза Балугчич и помага за развитието на гара Белово.
През 1903 г., възползвайки се от благоразположението на княз Фердинанд, той помага за създаването на първия държавен горски разсадник в България с площ от 120 декара, заедно с чешкият лесовъд Юлий Милде, помагат да се създаде и първата в страната оранжерия за цветя. През 1925 година в Белово започва да се строи нова училищна сграда - генералът се включва с финансова помощ в изграждането на втория етаж и салона. Дарява 50 000 лева на Община Белово за построяване на здравен дом. През 1931 г. в Белово е открито земеделско училище, което също е подпомагано от ген. Рачо Петров. Построява и шест къщи, в района около книжната фабрика, които дарява за работнически жилища. През 1941 г. непосредствено до училището, той построява хигиенна баня, като идеята му е тя да се ползва най-вече от учениците, затова я дарява на училището - наречена е „Елиза и Рачо Генерал Петрови“. На ритуала за нейното откриване присъства министърът на земеделието Кушев. Той заедно с много други официални лица и гости, прави и първата копка на залесяване на голите ридове около фабрика „Сам Пак“. През 1941 г., изцяло по негова инициатива започва и залесяване на оголените, корозивни южни склонове на Средна гора над днешния завод за хартия.
Беловци са дълбоко признателни на Генерал Рачо Петров за помощта му за развитие на селището и още докато е жив - през 1938 г. Средищната прогимназия в Белово е наречена на името на генерал Рачо Петров. А след смъртта му и главната улица в града е кръстена на негово име и така беловци му засвидетелстват признание за направеното.
Рачо Петров умира в Белово на 22 февруари 1942 г. и по негова воля е погребан в парка на любимата вила. Шест години по-късно - през 1948-а, Президиумът на Народното събрание издава указ за отчуждаване на 112 дка в имота. Разрешено е създаване на държавната книговезница и за общовойскова болница на Министерството на отбраната. Така на мястото се оформя военен комплекс със санаториум, които е закрит през 2000 г. Същата година поради отпадала необходимост – Министерството на отбраната преотстъова с постановление на Министерския съвет земята и сградите. Те са прехвърлени към община Белово, за да се използват за социални и граждански цели. Всички имотни спорове окончателно приключват в полза на общината още преди 6-7 години, но мястото остава недостъпно и днес, както за гражданите, така и за гостите на региона, въпреки че надгробната плоча в парка на военния санаториум е възстановена още през 1993 година, докато е собственост на военното министерство.
Как Белово съхранява спомена за своята история и достолепния, възрастен генерал? Защо днес сме забравили този велик българин и добрите му дела за нашия край? Възможно ли е някой да се възползва от занемарената историческа памет?
Каква ще е съдбата на този имот?
Тези въпроси ме вълнуват и като гражданин и като родолюбив българин. Амбициран съм като общински съветник в Община Белово - не само да работя за запазване на историческата памет, но и да задам неудобните въпроси за безстопанственото отношение към сградите и културното наследство в нашия регион. Недостъпни, затворени и безстопанствени сгради и имоти са неизползвани възможности и не се монетаризира, като ресурс на общината.
Заедно за общите ни цели! Нека бъдем мъдри и смели в избора за нашето бъдеще!
Изберете бюлетина N68, защото аз и моите колеги кандидати за общински съветници от Алтернативата на гражданите - Белово вярваме в тези ценности! Подкрепете ме с преференциален номер 103.